За пръв път в тази статия ще споменем,че сградите на недовършеният проект за нов център в град Шумен на площад 9-ти септември са изградени в стилът брутализъм.Напоследък световната тенденция е завръщане именно към него.
Брутализъм (с този термин обикновено се означава новият брутализъм или необрутализмът, на английски: neobrutalism) e направление и стил в архитектурата от периода 1950 – 1970 г., първоначално възникнало във Великобритания, едно от направленията на следвоенния архитектурен модернизъм.
Стилът е дело на британските архитекти Алисън и Питър Смитсън, след което се разпространява из почти цяла Европа и по света, включително и в САЩ, Канада, Япония, Бразилия, скандинавските страни и СССР, Югославия и България.
Терминът произлиза от френското béton brut – „необработен бетон“ и за първи път е използван от шведския архитект Ханс Асплунд през 1950 г.Получава световна известност най-вече благодарение на британския архитектурен критик Райнер Бен, който го употребява, разпространява и налага посредством своята книга „Новият брутализъм – етика или естетика?“ (от 1955 г.)[4][5].
Обикновено брутализмът се налага в авангардния екстериор на административните и обществените сгради от периода на студената война – и от двете страни на Берлинската стена. Характеризира се с функционалност, архитектурна урбанистичност (масивни форми), смели и сложни композиционни градоустройствени решения и подходи, естествени строителни материали и смеси – без декорации, в интернационален стил.
Бетонните сгради и Дипломатическият корпус
През 80-те години всеки областен град с позападнал център се смяташе за щастлив, ако попадне в списъка за реконструкция като за “пред Дипломатическия корпус”. А после Тодор Живков и чуждестранните дипломати обикаляха страната и режеха ленти.
Мащабните проекти оставиха след себе си един впечатляващ Смолян, чисто нов Ловеч и прословутия център на Благоевград. Шумен също бил в списъка. Но по географски причини или поради азбучния ред, се оказал сред последните.
Проектът за центъра на града бил готов през 88-ма година, публикуван в сп. Архитектура и подложен на истинско обществено обсъждане с изложени макети за пред шуменци.
Изкопните работи стартирали. Съборили много къщи в центъра и дали на собствениците им панелни апартаменти в крайните шуменски квартали. Тъкмо излели бетона обаче и настъпил 10 ноември.
Каква я мислехме…
Заданието включва амбициозна група от обществени сгради — търговски дом, концертен център, банка, поща, хотелски комплекс, ресторант и кафе-сладкарница, подземни паркинги и площади с фонтани.
Изглежда по-амбициозно даже и от софийското НДК.
Градоустройствено обаче проектът звучи логично.
От векове Шумен се е развивал в направление изток-запад по протежение на Шуменското плато и реката. Получили се няколко важни успоредни улици в центъра без директна връзка помежду си. Новите сгради разрешавали проблема като свързвали улиците надземно и подземно едновременно за хора, автомобили и градски транспорт. Щяло да има даже подземни тролеи.
Изкопните работи били чутовни.
Архитектурно положението не изглежда толкова обещаващо. Въпреки че сградите са недовършени, бетонните работи подсказват опит за плах български постмодернизъм от края на 80-те с неизменните шапки от медна ламарина на покривите и синтез на изкуствата по стените. Шапките ги няма (строежът е останал до ниво хидроизолация), но синтезът са успели да монтират.
…каква стана
Днес градът може да се похвали с най-големия изоставен паметник на социалистическия строителен бум, който повече от 20 години доминира панорамата на града.
А можеше да стане шуменския Барбикан...
Снимки от града (с благодарности): Нели Василева
Няма коментари:
Публикуване на коментар